четвъртък, 25 юни 2009 г.

Всички повтарят като зомбирани: " Купуването и продаването на гласове е забранено". Чакайте малко! Откога стана забранено. А тези малки клипчета по всички телевизии какво са. Нима за  тридесет секунди някоя сериозна политическа формация може да представи идеологическата си платформа? Ма те не се и опитват.Тези клипчета са си една най-обикновена и пошла реклама. Рекламата доколкото ми е известно служи само за едно : да продаде определена стока. Тогава? На чий гроб плачат всички. Че аз предпочитам да хапна две кюфтета отколкото тези пари да ги дадат на някой новоизпечен маркетингов специалист. И след това на друг специалист от статистиката, който научно да изчисли колко шарана са налапали въдицата/т.е. са се впечатлили от рекламата/. И след изборите аз да ги плащам. Щото те партиите не са сдружения със стопанска цел. В смисъл не проивеждат нищо. Само лапат това дето им се даде. Пък и като нахраниш примерно 50 човека, а след това на изборите за теб има само 40 бюлетини веднага можеш да си направиш простата аритметика. И да разбереш колко си излишен. А така нещата остават докрай неясни. И можеш да обвиняваш, кеф ти статистика, кеф ти рекламния агент. Или следващия път да им смениш местата. Все пак те са твои хора, семейства хранят и т.н. Пък аз да плащам като нямам акъл.

събота, 14 март 2009 г.





четвъртък, 5 март 2009 г.

Начало

Май сбърках левия крак. Тръгнах на майтап. Може и за добре да е. Дано не съжалявам, че съм прибързал. Не от суета. Или щеславие. Може би от точката на пълна безизходица. От край време като пиша май ми се получава по-добре, отколкото като говоря. /Чукча не читатель/ Или от самота. Която те кара да извикаш.